А на онези , на които им се чете ще започна с това, че банкирането е израз на доверие. От латинското „credere” (вярвам, доверявам) идва и кредитор ( някой който си доверява парите на някой друг).  Оттам идва и английската дума “credibility” . Тя пък за жалост няма точен български превод , но може да се преведе като достоверност. Но тя обозначава нещо много важно ,което читателите на блога със сигурност са виждали в живота. А то е дали ,когато някой каже нещо държи на думата си. Някои държат, други не. На тези ,които не държат на думата си ние не им вярваме. На тези които държат, им вярваме. Същото е и с държавите. Ако израелската държава бива атакувана от терористи, тя винаги отвръща  подобаващо. Защото ако не го направи тя праща сигнал: ние сме слаби.  И тя няма избор освен да отвръща по начин , които поне малко доведе до въздържане на терористите. И до това те да си помислят малко преди да правят каквото и да било. И не само израелската , а и всяка уважаваща себе си държава прави същото. А българската? Българската държава нищо не прави, всичко замита и само се оправдава. И това е в основата на днешната банково-политическа криза. Всъщност в основата и е миналата банково-политическа криза от 1996/7г. След края и българската държава не направи нищо ,за да накаже виновниците за нея. С това тя изпрати сигнал: ние сме слаби, ние толерираме престъпността и беззаконието. И с изпращането на този сигнал, бе въпрос на време някой да се възползва от това. Кой и как се възползва е вече добре известно.

Възниква въпросът: какво да се прави?  В момента всички, абсолютно всички, си прехвърлят банковата криза като горещ картоф. Целта на всеки политически и икономически играч  е просто да не бъде обвиняван за сметката ,която е представена на данъкоплатците. И ето ви вторият добре известен термин „moral hazard” . Самият термин не е точен на английски, нито може да бъде преведен добре на български. Но идеята му е проста: всеки носи отговорност за собствените си действия, но не и за действията на другите. Например, ако аз се напия и падна на улицата , и си счупя ръката то отговорността е моя. Аз съм поел риска и съм се поставил в състояние , което ме е довело до счупването. Нямам никакво основание да обвинявам случайните минувачи за това нито да твърдя ,че те са длъжни да ми помагат.  В КТБ имаме ситуация в която много хора са вложили големи суми пари , суми надвишаващи законоуставения максимум за гарантиране на депозитите. В същия този момент, управителят на БНБ Искров иска да изплати  —не със собствените си пари разбира се —всички тези суми на вложителите на 100%. Това би било най-неразумното решение възможно. Аз смятам, че глупостта и алчността са основни човешки права. Но пък изобщо не мисля ,че глупавите от алчност и алчните до глупост трябва да бъдат възнаграждавани за тези си качества.

Това ,което ще стане в близките дни е следното: В понеделник президентът Плевнелиев свиква съвещание по финансовите въпроси. На това съвещание Иван Искров ще се опита да начертае апокалиптична картина на това, което ще се случи ако не бъдат приети предложенията му за цялостно изплащане на депозитите на всички вложители в КТБ. Ще чуем и аргументи за това , че имало 500 млн. лева депозити на чужденци и това щяло да срине доверието към България и да подкопае инвестиционния климат. Всичко това са безсмислици разбира се. Нито пък това ,че има чуждестранни депозити означава нещо. И чуждестранната и българската алчност са едни и  същи. И правилата са едни и същи, а в Кипър примерно чуждестранните вложители си платиха доста по-висока цена за алчността и глупостта си . На това съвещание ще се направи опит да партиите да се договорят да променят закона за гарантиране на депозитите , в който да се даде неограничена държавна гаранция за депозитите на вложителите независимо от размера им. Само по този начин данъкоплатците могат да бъдат натоварени допълнително с 2 млрд.лева задължения. Защо Иван Искров прави това? Защото така се решава проблема с неговото професионално оцеляване и спасяването на собствената кожа. За нищо друго. Важи принципът „След мен и потоп“. А  при една следваща банкова криза това ще е създаден прецедент , който ще излезе солено на всички данъкоплатци. Веднъж създаде ли се такъв прецедент  за спасяване на всички , то тогава никой не може да го изтрие. Няма значение какви думи ще се изрекат, как ще се говори че това е еднократен акт. Това просто няма значение. Думите ще са безмислени, а обещанията няма да струват и хартията на която са написани. А и при следваща банкова криза всички , които в момента имат властови позиции най-вероятно няма да са на тях. Това ще е нечий чужд проблем. Затова е и щедростта , с която се раздават чужди — на българските данъкоплатци — пари.

Има ли надежда това да не стане? Има. И тя е в политическият егоизъм на партиите. Който и да дойде на власт през октомври ще трябва да управлява при условията на съвсем различен бюджет и държавен дълг. Това означава намалени разходи за здравеопазване, образование и социални услуги. Това означава ,че пари за спасяване на НЕК от техническия фалит , в който е изпаднала няма да има. Или ще има , просто цената за тях ще е прекалено висока защото кредиторите на международните пазари ще искат по-висока доходност срещу по-висок риск. 

БСП и ДПС разбира се ще се съгласят на такава промяна по причини ясни на всички. ГЕРБ ще бъдат основните губещи защото ако приемат едно такова решение то ще бъде крайно непопулярно сред избирателите. Ако не го приемат ще бъдат обвинени ,че подкопават устоите на банковата система. Което разбира се няма да е вярно ,но истината тук няма никакво значение. Отделен е въпросът ,че лидерът на ГЕРБ е дълбоко некомпетентен човек, който не разбира от финанси и съвсем не си представя дълбочината на дупката , в която се намираме в момента. Така че какво решение ще вземе той и ще го наложи на партията си е неясно. Приумиците му и рязката смяна на мненията под влияние на всякакви фактори са добре познати. Тъжно и жалко е , че в такъв момент съдбата на българската икономика зависи от такъв човек ,но това не може да се промени.

Основният проблем на настоящата банково-политическа криза не е кой какво е откраднал , кой какво е унищожил и кой какво е казал. Основният проблем е кой ще бъде спасен. Защото ако бъдат спасени глупавите от алчност и алчните до глупост това ще е добре за тях и изключително зле за всички останали. Защото всеки инвеститор ще си направи следните заключения: Урок номер 1 от банковата криза от 1996/7г. е ,че българската държава не наказва виновните. Урок номер 2 от банковата криза от 2014 при този случай ще  е ,  че българската държава спасява алчните и глупавите. И докато всеки се е вторачил в настоящата банкова криза , трябва да се мисли за бъдещето. А бъдещето ще е ,че при следващата банкова криза ,когато и да е тя,  ще е комбинация от урок 1 и урок 2. А той , е че българските данъкоплатци и никой друг ще плащат за чужди грехове и престъпления, за които никой впоследствие няма да бъде наказан. И тази цена ще е много по-висока от сегашната. Дали ще има хора , които ще се възползват от тези уроци за сметка на българските данъкоплатци и дали е въпрос на време това да се случи оставям на всеки читател да реши сам.