За онези, които не знаят или са пропуснали да научат: Сагата „Белене“ навлиза в един (от многото) си заключителни епизоди. Колко ще са много епизодите не мога да кажа, това зависи изцяло от дебелината на държавния портфейл и лакомията на всички свързани с този печално известен проект. А тя както знаем е голяма. Но да не се отвличам. Тъй като съм писал затози проект в продължение вече на доста време хич не се изненадах от решението на арбитражния съд, с което България беше осъдена да плати близо 620 млн. евро за добруването на руското лоби и финансирането на неговите политически амбиции в България.

Нека да не изпадам в политически подробности, а да обясня част от механиката на процеса защото вместо срам и тъсене на отговорност, в медиите официалните власти въздишат с облекчение, че са ни осъдили „само“ за 620 млн. Чудя се и се мая, но май това са времената, в които живеем.  За какво точно иде реч:

Първо, един арбитраж има функцията да препятства дела, които могат да бъдат разглеждани от национален съд, който пък може да бъде политически повлиян. Това е теорията. Арбитражът се състои от частни арбитри, които не са съдии. Те принадлежат към елитен клуб, в който не всеки може да влезе. Тяхната цел е, разбира се, да бъдат добре платени и да имат клиенти и за в бъдеще. Това за уточнение на незнаещите.

Второ, арбитражът е ефикасно средство за частни инвеститори, които съдят държави. Защо? Защото съществува т.н. Ню Йоркска Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Тя е един от най-широко разпространениете международни договори. Точно затова и арбитражът е толкова ефикасен.  Имате решение срещу България? Няма проблем, може да го изпълните и в САЩ ако желаете стига да намерите активи на съответната страна или компания. Ако руската страна иска да изпълни това решение, то може да го направи във всяка една страна по света,която е страна по конвенцията. Стига да иска. 

Трето, чета из българското Интернет пространство, как руската страна трябвало да поиска признаването и изпълнението на арбитражното решение в България примерно тук:

http://www.investor.bg/na-fokus/441/a/kakvo-sledva-za-belene-219071/

Четвърто, из вестниците , а и в по-горе цититираната статия на въпросния иконономист,  се подмятат какви ли не тези как решението било само срещу НЕК , а не срещу България. Така е, на теория. На практика НЕК е юридическо лице, което се ползва с квази-държавна гаранция за платежоспособността си. Ако търсите подобен термин в Търговския Закон няма да го намерите ,но на практика е точно така. Защо? Защото НЕК е онова, което на английски се нарича "too big to fail“: твърд голям, за да фалира. Такива в САЩ бяха банките, които участваха активно в причиняването на финансовата криза. Но не фалираха точно защото бяха твърде големи, за да фалират. И не знам защо уважаемите политици и икономисти си мислят, че някой ще остави НЕК да фалира. Няма да стане. Това го знаят всички включително и руснаците. И никой не може да отправи достоверна заплаха към руснаците и да ми каже „ Дайте да се разберем иначе НЕК фалира“. Това ще е просто блъф и той ще бъде третиран като такъв.  Хайде помислете сега в какви преговорни позиции ще са българските преговарящи? Правилно. Няма да в силни позиции. 

Пето, финансовият министър ни уверявал че това задължение не е част от бюджета. Не е. Хайде да видим,когато излязат следващите кредитни рейтинги за България дали няма да има промяна в тях и дали тя ще е  позитивна. Защото аз много се съмнявам. А нека електората да  си вярва, че това е спор между два частни субекта и той няма да плаща за цялото упражнение. А защо не е, мисля че вече ви обясних по-горе.

Шесто, въпросният икономист в писанието си, ни успокоява, че видите ли НЕК щяла да плати много малко защото срещу тези пари щяла да получи ядрен реактор. Разсъжденията са просто потресаващи и обидни за интелигетността на третокласник. България ще получи реактор, а какво ще го прави? Ядрен реактор не може да се продаде нито в амазон  нито на пазара в Илиенци.  Ще си имаме ядрен реактор и няколко купувача, които ще са достатъчно умни, за да предложат да ни го купят срещу висока отстъпка разбира се защото знаят,че сме в слаба позиция. Като прибавите комисионните за всички по веригата, той ще бъде продаден на символична стойност, която в никакъв случай няма да компенсира разходите на българските данъкоплатци.

Седмо, разбирам причините за празнуването на факта, че българският отбор е загубил само 620 млн. евро /засега само толкова/. Но когато един министър или политик започне да говори ,че „трябва да си плащаме онова,което сме поръчали“ мен ме обхващат съмнения. Съмнения защото това, че нещо е поръчано не означава, че е поръчано по пазарна, обективно оправдана цена. Означава, че има голяма вероятност цената да е надписана каквато е практиката при големи комплексни договори. Но там купувача трябва да си отваря очите. А дали в случая купувачът , в случая България , си е отварял очите не знам. Много се съмнявам обаче имайки предвид всички опити на НЕК да торпилира българската позиция за отказ от строежа на централата. А доколко поръчаното скъпо оборудване може да бъде продадено изгодно на трета страна вече обясних в предния параграф. Така че празнуването си е празнуване, но плащането си е плащане, а аргументите за успокояване на населението са само нелеп опит да се замаже размера на катастрофата.

Последно , въпросният икономист пише, че едва ли не е голям успех, че руските претенции са уважени наполовина. Може би за него е голямо откритие, но всеки който се е пазарил знае че винаги искаш повече, за да получиш колкото желаеш. Руските претенции са удовлетворени само наполовина по простата причина, че те така са предявени: предявено е като претенция всичко, за което може да се съди, всяко основание независимо колко неиздържано е то. Това е страндартна практика в преговорите и в предявяването на искове и който не я знае не бива да се изказва по тези въпроси. Освен ако не го прави по други причини.

Мога да споделя още голям брой аргументи. Но причината да напиша този пост е нежеланието ми да чета откровени глупости за материя, която много малко хора познават, но въпреки това се изказват за нея. Нека поне да четат. Изходът от цялото упражнение: Руснаците победиха. Корупционните схеми продължават. Корупционните потоци генерирани от т.н. „Голям Шлем“ ще продължават да захранват про-руските партии в България, които ще настояват за още и много енергийни проекти, за да се върти перпетум мобилето на братската енергийно-политическа дружба, а българските данъкоплатци ще плащат докато не им уври главата, че в държава където много се краде ще продължава да се краде докато не се потърси отговорност на поне един човек. Казано с други думи: енергийните проекти започнати от НДСВ, поддържани от БСП и активно промотирани под егидата на Георги Първанов са едно въже платено от България, на което да бъдат обесени българските национални интереси и евро-атлантическата ориентация на България. И това въже се затяга успешно. Е да ни е честито. И само като допълнение: дълговете се увеличават, публичното задлъжняване засега не е проблем докато в един момент данъкоплатците не се събудят с новинии спомени напомнящи 1996г. Може да звучи стряскащо, но е така.  И тогава ще търсят на кого да си го изкарат, но ще е късно.