Този постинг ще обясни нещо , в което много хора се съмняват. А то е просто: Война в Украйна няма да има. Независимо от дрънкането на оръжие в Русия. Независимо разполагането на руски части в Крим. Независимо патриотарските крясъци на членовете на руския Сенат, които целят да подгреят градуса на напрежението за вътрешна консумация в Русия. Когато си подгрял алкохолният градус подгряването на напрежението не изглежда чак толкова сложно. Сложното е , че след това идва махмурлук. Политически такъв.

Сега за причините. Владимир Путин е един тъжен и разочарован човек. Той завърши миналата година с дипломатически победи, бе обявен за човек на годината в сп. „Тайм“, олимпиадата в Сочи  беше планирана като негов личен триумф. А тази година започна още по-добре. След серия дипломатически маневри бе на ръба да привлече Украйна в личния си проект: Евроазиатският Съюз. Сега всичко е в руини. А тъжният и разочарован човек е ,и гневен човек. Затова и изпрати войските си в Крим в нарушение на украинския суверенитет.Просто той е наясно ,че война няма да има и се подготвя за преговорите, които неизбежно ще се проведат. И желае да преговаря от позицията на силата. Затова бе и цялата инсценировка на про-руски протести и демонстрация на мускули. За да бъдат убедени руските избиратели ,че Русия все още е велика сила и може да защити „близката чужбина“ от набезите на Запада.

Путин сам знае ,че това е невъзможно. Путин знае защо част от депутатите на партията на Янукович набързо гласуваха срещу него. Украйна, като България, е клептокрация. Управление на крадци без значение от идеологията ,която претендират че изповядват. Срещу тези крадци бяха използвани т.н умни санкции от САЩ и ЕС. Казано просто, бе им казано ,че парите им не са недосегаеми. Не че тези на Путин и неговите приятели са защитени. Но политиката си е политика, а за личното богатство всеки милее, а това е добър мотиватор за смяна на позициите.

На второ място, Русия не може да се конфронтира със САЩ и ЕС в момента. Икономиката и отива надолу. Газовият шантаж вече е демоде защото е неефективен. Диверсификацията на газовите доставки в Европа и новите методи за добиване на газ правят руската позиция още по-уязвима. Санкциите срещу руски компании в Европа също са възможни. Позицията на Русия в СТО също. Има ли Русия адекватен метод за отговор? Не.

 На трето място, Русия няма да рискува да влезе в такава конфронтация заради Крим. Да предположим ,че Крим се отдели от Украйна. В какво ще се превърне? В Трансдрестрия, онази част от Молдова ,която се отдели и никой не призна.В момента е криминален рай със статуи на Ленин. Не че това прави обикновените хора щастливи и богати. Няма да направи щастливи и богати , и обитателите на Крим, които ще бъдат подложени на икономическа блокада ако се отделят. Туризмът им ще бъде разрушен и никой освен Русия няма да ги признае. А Русия ще има още една зависима територия ,за която да се грижи. И от която няма никаква полза освен ,че там е базата на руския черноморски флот. От който флот също пък няма да има голяма полза в случай на цялостна—макар и немислима за момента— конфронтация с американския флот в Средиземно море ако изобщо този флот може да премине през Босфора. Руските стратези са достатъчно умни ,за да го знаят и да не рискуват.

Четвърто, отделянето на Крим ще нали броя на рускоезичните избиратели в Украйна и в замяна Русия няма да получи нищо. Тъкмо обратното. Ще създаде национална кауза за фрагментираната украинска опозиция и ще превърне Украйна в една враждебно настроена към Русия буферна държава, която ще има мотивацията да стане член на НАТО ,колкото се може по-бързо. Точно това Путин не иска.

Затова и Путин ще направи всичко възможно да демонстрира мускули ,за да запази авторитета си сред руските избиратели. Но на практика ще трябва да постигне съглашение със САЩ и в по-малка степен с ЕС , чиито страни-членки имат разнородни интереси.Междувременно, ще видим целият арсенал от средства ,които руската пета колона използва и в България. Компромати срещу неудобни политици, консолидиране на руския етнически вот в Източна Украйна, натискане на икономически лостове посредством Газпром, икономически шантаж и всичко обилно полято със славофилска реторика за спасяването на „братята-украинци“ , които странно защо се опитват да се отскубнат от евроазиатската прегръдка. А затова са готови дори да танцуват танц със саби ако се наложи. Но за тяхно щастие няма. Засега. А за тяхно нещастие, този танц със саби е само поредният от многото ,които предстоят.