Мислех да спра с темата за Гърция, но реших да напиша този послеслов защото съм удивен от това колко много неверни неща се пишат и говорят за гръцките дългове без да изяснят основни проблеми. Всъщност основните проблеми могат да се сумират много кратко: Кой колко дължи за колко време и кой в крайна сметка ще плати цената?

Технически погледнато  проблемът с гръцкия дълг не е сложен. В момента Гърция дължи 485 милиарда долара ( или ако ви харесва повече, половин трилион защото сумата, която цитирам не крайна). Това са пари ,които се дължат по гръцки бондове: дългови инструменти издадени от гръцката държава за покриване на нуждите и. В 93% процента от издадените бондове има клауза ,която определя гръцкото право като приложимо при наличието на спорове. Тези бондове се притежават основно от френски и германски инвеститори. Френските имат 55.6 млрд ( , а германските  33.9 ( данните са от бюлетина на Банката за Международни Разплащания и са в долари). Разликата между френските и германските инвеститори е малка, но много значителна: при френските гръцкият дълг се държи от частни кредитори, при германските от публични.
Гръцката финансова криза не е нещо ново. В много отношения тя е по-проста от останалите финансови кризи тъй като няма разнородни задължения. В едно отношение обаче кризата е показателна: Гърция и нейните кредитори отчаяно се нуждаят от време; време ,което нямат; време което се стремят да спечелят, но време чието печелене струва страшно много на всички европейски данъкоплатци. Ето защо:

При всяка финансова криза има определена динамика. За да не излезе тази криза извън контрол се търсят начини, за да се избегне паника. От опит е известно ,че по време на финансова криза се "купува време" ,за да може банките да се подготвят за неизбежния момент , в който се плащат сметките. В кризата от 1982 периодът е бил 7 години т.е. сметката е започнала да се плаща през 1989 с въвеждането на Брейди план. При кризата от 1982 печеленето на време става с помощта на счетоводно салто мортале ,което позволява на банките-кредитори да не  заделят провизии за лошите си кредити. С други думи, на банките е била дадена отсрочка, за да се подготвят за неизбежното. Отсрочката е била 7 години.

В случая с Гърция няма как да се чакат 7 години. Затова и фалитът ( учтиво наречен преструктуриране) е неизбежен. Условията по кредитите ще бъдат предоговорени, което е равносилно на фалит според кредитните агенции. В момента се водят преговори за преструктурирането като частните кредитори са изправени пред дилемата: да бъдат обезглавени сега или след няколко години. Те ще изберат втория вариант естествено. През 2013 се въвеждат специални collective action clauses ,които позволяват на мнозинството кредитори да диктуват решенията на всички. Могат да се въведат и със задна дата и това ще спомогне за преструктурирането. Както написах и по-горе, в големия процент гръцки бондове има клауза ,че приложимото право е гръцкото. С други думи, ако гръцкият парламент реши той едностранно може да промени условията по издаването на бондовете — и то със задна дата. Това няма да се случи ,но е възможно. И дава на Гърция известен лост за натиск. А защо кредиторите са се съгласили на такива клаузи? Много просто: защото са разчитали на това ,че Европейската Централна Банка няма да остави Гърция да фалира, т.е. на имплицитната гаранция на банката. И в момента ЕЦБ прави точно това: спасява банките, които са разчитали на нейната гаранция. Не спасява данъкоплатците, а спасява банките, които неразумно са инвестирали в една отдавна фалирала държава.

ЕЦБ е на практика безконтролна институция. Независимостта и е циментирана благодарение на тезата, че когато политиците имат достъп до машината за печатане на пари те я използват неразумно и това води до инфлация. Вярна и разумна теза. Но в настоящата криза виждаме и другото лице на тази теза: че когато е налице независима централна банка ,която е на практика безконтролна , тя защитава интересите на банките, а не на данъкоплатците ,които биват натоварвани със сметката с цената на раздут бюджетен дефицит ,който рано или късно води до инфлация. Парадокс? Може би. Но това не променя настоящата ситуация.

Какво следва оттук нататък?  Печели се време. Във вестниците се пишат какви ли не сценарии за хаотичен и т.н организиран фалит.И все повече ще се пише за тези организирани или подредени фалити. Организираните фалити са мит колкото и вестниците да пишат за тях. Просто на европейските политици им се иска да вярват в тях затова ги смятат за разумна алтернатива. Ако кризата с Гърция разкри нещо то може да се сумира по следния начин: европейските централни  банкери се грижат  основно за колегите си от други — основно френски— банки, а европейските политици са страхливци, които се плъзгат по линията на най-малкото съпротивление.

В момента се говори за споразумение , разговорите са  в напреднала фаза, между гръцките кредитори. При такова споразумение бондовете на инвеститорите ще бъдат заменени с нови, които ще удължат срока за плащане. Кредитните агенции отсега са заявили ,че едно такова споразумение ще е равносилно на фалит — и ще са прави. Независимо какви красиви думи се употребяват — реструктуриране, подреден фалит, организирано скачане в пропастта — това си е чисто и просто фалит. Проблемът е ,че докато се стигне до това споразумение в Гърция се наливат транш след транш и Гърция се превръща в храненик на ЕС и МВФ. Последният от тези траншове ,който бе одобрен миналата седмица е пример за подобно лицемерие.

Гръцкото правителство обеща повишаване на данъците и мащабна приватизация. Дотук добре. Но след 30 години ядене пиене и пируване толерантността към болка на гърците е много, ама много ниска. Каквото и да се обещава за данъците то те няма как да бъдат събрани — неплащането на данъци в Гърция не е просто национален спорт, то е национално забавление. Да се говори за огромни суми спечелени от приватизация е смешно. При настоящата ситуация продажбите на пожар ще трябва да са със сериозни отстъпки. А и да не говорим, че не са много инвеститорите, които имат особено желание да купуват активи в държава , която се тресе от стачки и насилие. Или ако имат такова желание то те трябва да бъдат компенсирани — с ниски цени. Така че гръцката приватизация ще влезе в порочен кръг на продажби на ниски цени, стачки и продажби на още по-ниски цени ,за да се компенсира риска. Извод: каквото и да обещава гръцкото правителство за вдигане на данъци, приватизация и т.н. няма как да го изпълни. Просто в момента се казва и обещава всичко само и само да се спечели малко време.

Какво да очакваме? Споразумение за преструктуриране на гръцкия дълг ще има до края на годината. Дали ще пострадат частните кредитори? Най-вероятно , но не с много. Ще пострадат данъкоплатците защото те финасират безумната политика на ЕЦБ за изкупуване на гръцки дълг  и за заместването на частните дългове с публични такива— в крайна сметка много е лесно да се харчат чужди пари. Преструктурирането на гръцкия дълг ще се приеме като фалит. Дали  френските банки ще достигнат спасителния бряг? Трудно е да се каже , но вероятността да се понижи кредитния рейтинг на най-големите френски банки е реална , а това ще се отрази веднага на френската икономика. За почитателите на политиката  — във Франция идват избори и крайно десните имат сериозен шанс за президенството в лицето на Марин Льо Пен. Какво ще стане в самата Гърция?  Говори се за ограничаване на гръцкия суверенитет и управление с европейски бюрократи на някои сектори от икономиката. Предполагам, че тези идеи няма да се реализират, а ако се реализират ще имаме много поводи за смях и балкански хумор. Но ефекта от това държавно строителство а-ла Брюксел ще е незначителен ако изобщо се реализира.

Какъв ще е ефекта за България? Фалитът на Гърция не е добра новина. Независимо от това колко се говори за мързела, леността и тарикатлъка на гърците — все верни неща— това е нещо много различно от ефекта на гръцкия фалит върху България. Какви ще са всички ефекти е трудно да се каже, но те няма да се много приятни. Доколко българското правителство е подготвено за тях — не знам, но се съмнявам.

Кой ще плати цената за всичко това? Това е ясно: европейските ( разбирай германските) данъкоплатци един път заради спасителните пакети, втори път заради новите "европейски данъци ,които се готвят и трети път заради пенсионните реформи ,които ще им бъдат изтупани на главите с мотива " да не стане като в Гърция". В дългосрочен план, страните в Европа ще се сбогуват със социалните си държави и това ще е истинката цена за спасяването на недаловидни банки, страхливи политици и фалирали държави.