Но да не е се отвличам. Тъй като нямам визитна картичка нито склонност към създаване на зле побългарени от английски неологизми ще се опитам да обясня какъв е водещият принцип на политическа организация в България. А той е прост и се нарича „мърляшки феодализъм“ (МФ). Феодализъм по български , който както добре знаем е бил пресечен с османското завоевание затова сега наваксваме и сме все още в мърляшката му фаза. Та, представете си една глава лук. От тази глава всеки , който има интерес от политика се опитва да бели слой по слой онова ,което вижда, за да го разбере. И реве на поразия иска или не иска.

Първият слой е символичният. Карта с географски граници , която указва територията в която сме, знаме, химн,   поетични възхвали на нацията и нейната държава а тук таме,  и на държавата и нейната нация. Тук таме присветват и очите на някой именит владетел , а Божидар Димитров като фокусник вади символи на национално единство: я гроб на християнски мъченик, я пръстен на Фродо,  я кокал от дракон от „Игра на Тронове“. И цялото това единство е споено от Конституцията , която уж била обществен договор и която описва ,че хората живеят съобразно абстрактни правила , а не лични приумици и смазване на по-слабия от по-силния.

Като обелим този слой обаче започваме да виждаме разни неща. Хомогенно боядисаната карта се пропуква. И ако си направим труда да очертаем забравените от Бога и централната власт места  се появяват едни големи черни дупки , в които животът тече по нормите на обичайното право , държавата е далечна абстракция намираща се в една много много далечна галактика. Държавен служител се появява само и единствено ако е объркал пътя.  А който не вярва да влезе в някоя циганска махала  ,за да се убеди.  

Извън циганските махали обаче животът е малко по-сложен, но в никакъв случай съобразен със символичния слой описан по-горе. Народонаселението си е чисто и просто закрепостено по местен, професионален и функционален принцип. Искате бензин да заредите колата си? Чудесно, тогава трябва да се обърнете към бензиновия феодал, чиито цени растат или остават постоянни,но никога не намаляват. Искате здравно обслужване? Чудесно, но вие сте закрепостен към медицинския феодал , който ви разглежда като своя собственост и смята вашето здраве за излишна подробност в стремежа му да реализира собствения си финансов интерес.  Искате образование? Чудесно, но тогава трябва да отидете при някой подобен на Свищовския феодал  и пътя към образованието ви минава през плащане на необходимата дан към него лично.

Демокрацията , която уж съществува, е само средство към определена цел. А целта е самоосъществяване или стреж към щастие както всеки сам си го разбира. За едни успехът на футболният им отбор, за други е отглеждането на децата им , за трети възможността да се разходят по улицата без да ги пребие някой полицай. Животът на крепостните обаче е много различен. Той е разделен на малки парченца , всяко от тях привързано към съответния феодал , който изстисква желанието за живот и щастие от всеки попаднал в обсега му. При това го изстисква безжалостно и безочливо знайеки ,че не е отговорен пред никого , а само пред личните прищевски на по-горният феодал в йерархията, на когото дължи лично подчинение.

Примерно, появява се някакъв местен феодал , който решил да сложи ограда на плаж. Скучновато. Даже уж общественият договор казва ,че това е невъзможно защото плажът е общонародна или по-точно общокрепостна собственост.  Но на местния феодал не му пука. Той е чел Конституцията  колкото е чел и Магна Харта въпреки ,че последната му е далеч по-близо до светоусещането. И само и единствено намесата на по-горния феодал , наричан още министър-председател,  спира нарушаването на уж обществения договор. Това е само частен пример на системата на лично подчинение на властта ,която не е нищо друго от мрежа от лоялност, страх и алчност.

А защо мърляшки феодализъм? Едва ли е необходимо да отговарям. Феодализмът, бил той и истински средновековен, предполага известна загриженост за крепостните. Не от алтруизъм или религиозна убеденост ,а от личен собственически интерес. Той предполага мислене за утрешния ден. Мърляшкият феодализъм няма тази характеристика. Той оперира в едно безкрайно днес , в което хедонистичното удоволствие от употребата на властта стои над всичко.  Удоволствие ,което кара феодалите да мачкат слабите , да се подчиняват на силните, да мамят наивните и да се разправят с непокорните. И това е същността на новото мърляшко средновековие , в което живеем.